Нанси през зимата,мокър сняг
Едно момиче влезе в кафето
Аз пиех от моята чаша,тя се настани наблизо
Не знам защо се приближи
Дъжд,хубаво време,нищо гениално
но това беше добре за да предизвика съдбата
После дойде момента,когато започнахме да говорим за себе си
и снега се топеше под нас
Ние се запознахме в кафенето на трите гълъба
На среща на влюбени без убежище
Беше добре,ние се чувствахме сами на света
Нямахме нищо,но имахме целия живот
Нанси през пролетта,приличаше на обед
Тя ме обича и аз също я обичам
Вървим и говорим ,и отново философстваме
Аз я заведох хиляди пъти във фотото
Във всички малки бистра около площада
Слънцето грееше на терасите им
но там имаше твърде много светлина и шум
Ние чакахме да дойде ноща
Ние се видяхме в кафенето на трите гълъба
На среща на влюбени без убежище
Беше добре,ние се чувствахме сами на света
Нямахме нищо,но имахме целия живот
Нанси това е твърде далече,на края на света
Отдалечаваше се с всеки изминал рожден ден
Но аз бях сигурен, че болката ми вече е само спомен
Ала щастието дойде при Лорейн
Тя тръгна по пътя на онези които често не мислят за другите
Аз те забравих,но това в мен е твърде силно
Аз престанах да мисля за теб
Ние се видяхме в кафенето на трите гълъба
На среща на влюбени без убежище
Беше добре,ние се чувствахме сами на света
Нямахме нищо,но имахме целия живот(2)